Румен Чолаков пред EURACTIV: Ние сме първото европейско поколение

Румен Чолаков пред EURACTIV: Ние сме първото европейско поколение

Автор: Румен Чолаков Източник:    EURACTIV

Автор: Румен Чолаков
Източник:
EURACTIV

На конференция миналата есен ми зададоха следния въпрос: Как виждате България след петдесет години? Отговорът ми изненада публиката. Казах, че не виждам България като отделна страна, а като част от Съединените Европейски Щати.

Много хора ще ме нарекат глупак, а други - национален предател. Може би за тази цел ще са нужни повече от петдесет години. Но ние трябва да се изправим пред избора, който имаме днес и той е много прост.

Или продължаваме напред, или тръгваме назад.

Гръцката суверенна криза, миграционната вълна и Брекзит ни показаха през последните десет години, че конструкцията на Европейския съюз е изпълнена с противоречия и непоследователност. Имаме общ монетарен съюз, но отделни фискални политики; можем да се движим свободно, но имаме отделни гранични зони; имаме общ механизъм за взимане на решения, но страните-членки могат да изберат да го игнорират.

Най-големите ни предизвикателства са дългосрочни, но политиката ни все още е късогледа. Климатичните промени и замърсяването, автоматизацията на труда и нарастващата геополитическа сила на Изтока изискват трудни решения днес, за да предотвратим катаклизми в бъдещето. Още повече, те изискват едно поколение да направи саможертва в името на следващите поколения.

Това са обстоятелствата, които убедиха мен и шестнадесет други млади българи, всички под 35-годишна възраст, да сформираме листа за предстоящите избори за Европейски парламент. Кръстихме я „Път на младите“ и повечето от нас сме членове на Милениум Клуб България, сдружение на български милениали живеещи в чужбина, което създадох преди три години с цел да дам възможност на моето поколение да участва в обществено-политическия живот на България.

Ние сме подкрепени от и използваме регистрацията на две центристки либерални партии (НДСВ и Новото време), но сме напълно независими. Ние решаваме посланията и възгледите си и ръководим собствената си кампания. Най-важното е, че никой от нас никога не е заемал политическа длъжност – ключов фактор, за да спечелим доверието на разочарованите българи, които търсят промяна и надежда. С други думи, ние сме един от много политически стартъпи, които изникват в Европа.

България е отчаяна за промяна. Приемането ни в Европейския съюз през 2007-ма година беше забележителен момент в нашата история, но прогресът ни от тогава е бавен. Членство в Еврозоната и Шенген все още изглеждат далечни и продължаваме да бъдем най-бедната страна в ЕС. Правителството е в сътресение от корупционни скандали и се поддържа от националисти, докато опозицията става все по-антиевропейска и доминирана от руската си ориентация. Останалите про-Западни десни партии продължават да бъдат слаби, далечни и анахронични заради фиксацията си с комунизма и това, че продължават да разчитат на овехтели политици от 90-те години.

Това прави страната ни лесна плячка за демагози. Но има алтернатива.

Много от проблемите на България имат европейски решения и много от проблемите на Европа могат да бъдат решени със задълбочаването на интеграцията. За да се справим с корупцията, трябва да изберем силен Европейски главен прокурор с разширени правомощия да разследва злоупотребата с власт в страните-членки. За да засилим демокрацията, трябва да заменим Президента на Европейската комисия и Президента не Съвета на Европейския съюз с общ Европейски президент, който да бъде избиран пряко от всички граждани и с когото да можем да се идентифицираме като европейци. За да спрем безконтролната миграция, трябва да създадем обща европейска армия, която да пази външните ни граници и да работи тясно с НАТО за нашата сигурност. За да преборим замърсяването на въздуха, трябва постепенно да спрем горенето на твърди горива в Европа. Ние можем да бъдем силни в политическия и икономическия ни съюз, но да останем различни социално и културно.

Виждаме надежда в цяла Европа и имаме много възможни съюзници. Република Напред! (на президента Макрон) е очевидна възможност, но има и други такива. В Испания „Гражданите“ може да държат ключа за властта. Словакия наскоро избра първата си жена президент, която обеща да „се изправи пред злото“. По-близо до дома, новият Съюз „Спаси Румъния“ набира скорост. Други членове на АЛДЕ и Зелените и дори някои от по-прогресивните членове на ЕНП могат да бъдат наши естествени приятели.

Затова ние решихме да изчакаме да видим състава и разпределението на новия Европейски парламент преди да се афилираме с дадено европейско семейство.

Тази година ще бъде съдбоносна за нашето европейско бъдеще. През последните дванадесет години, аз живея във Великобритания и Брекзит беше повик за пробуждане за мен и много други от моето поколение. Когато ние бездействаме, други взимат решенията вместо нас и ни оставят с последствията. Време е ние да участваме и да взимаме сами решенията за бъдещето си.

През 1861-ва година, Масимо Д‘Адзелио казва: „Направихме Италия, сега трябва да направим италианци.“ Вярвам, че моето поколение е първото поколение от европейци и ние трябва да защитим облагите на свободно пътуване и образование, от които сме получили толкова много. Ние трябва да решим дългосрочните предизвикателства, да предизвикаме статуквото чрез практични, а не идеологични предложения и да създадем пост-популистката алтернатива за мира и просперитета на Европа.

Може би звуча наивно? Може би не ви казах нищо ново? Надявам се да е така. Защото днес, повече от всякога се нуждаем да си припомним добре-забравените истини и да дадем път на наивния оптимизъм на тези, които се борят за по-добър свят и гледат далече напред и към звездите.

Можете да прочетете цялата статия в оригинал на английски на сайта EURACTIV.